|
* възможни са леки промени
|
|
Лекция 1: „Разшифроване на интерактивнито писане” (Линда Кларк), Френски институт - София
Писателите, обвързани с по-конвенционални и традиционни креативни практики, често се чувстват затруднени или уплашени при писането на интерактивни форми. Как да напишем история, в която читателят е активен участник? Как да създадем дигитална интерактивност, ако не знаем как да кодираме? Вглеждайки се в историята на видеоигрите, ще забележим, че техниките, използвани в множество модерни игри произлизат от по-прости текстови форми. Проследявайки развитието на тези форми до днешните видеоигри, ще можем да ги използваме за вдъхновение и създаване на собствени креативни произведения, осъзнавайки, че въпреки наличието на известни разлики, те не са непреодолими. Модерните писателски инструменти позволяват на тези без умения по кодиране да развият комплексни интерактивни истории и им предоставя възможността да споделят работата си с нови публики. |
|
Лекция 2: To Die Out Laughing (Марко Стаменович), Дома на хумора и сатирата – Габрово
Щом кураторската практика, в теоретичен и емпиричен смисъл, има потенциала да подбуди пренебрегвани аспекти на човешкото съществуване ( което е бил един от водещите принципи на работата ми досега), то тогава може и да разшири границите на съзнанието ни за неща, за които по принцип не се знае, не се говори и са неподходящи да бъдат представени. Основният ми интерес в тази връзка се върти около множеството начини, по които мислим за човешкия живот в съвременното общество, но също така и за смъртта и смъртността в глобален контекст, все по-тясно свързан с политическата рационалност на създаването на изображения и със стратегическата роля, която играе визуалната комуникация като цяло. Следователно моето лично разбиране за курирането – в смисъл на осветяване на/ по-тъмната страна на суверенните епистемични методи за показ – непрекъснато се приспособява към процесите на „представяне”(exhibiting): да покажеш това, което иначе е недостатъчно представяно и бива изместено извън обхвата на нормативната визуалност от доминанти сили (мъжката, патриархалната, бяломислещата, европоцентричната, колониалната, расистката и сексистката) на нашите сфери на знание. |
|
Лекция 3 : „Да превърнеш научните идеи в емоции” (Андреа Брунело)
Живеем в свят, който е доминиран и до голяма степен оформен от науката. В последните няколкостотин години благодарение на науката нашите общества истински процъфтяват. В последните няколко десетилетия научните открития са достигнали едно ниво на изключителна сложност, което е истински смайващо. И все пак често имаме чувството, че науката е нещо отдалечено и откъснато от нас, нещо студено и чуждо. Това може би идва от факта, че научните разкази често звучат донякъде технично и скучно или биват представени като невероятна научна фанстатика. Независимо каква е причината за това, за много от нас е било трудно да осъзнаят въздействието, което истинските научни идеи имат върху нашето съществуване. И въпреки това квантовата механика, астрофизиката, физиката на елементарните частици, генното инженерство и невронауката, например, са променили из основи и завинаги начина, по който гледаме на света. Та, как можем да превърнем разказа за науката в нещо наистина вълнуващо и вдъхновяващо, нещо с голямо емоционално въздействие? Черпейки вдъхновение от гиганти като Ричард Файнман, Карл Сейгън, Айзък Азимов и други, в тази лекция ще изследвам как можем да създадем разказ, базиран на реални научни идеи и как те могат да бъдат преобразувани в екзистенциални проблеми, теми, които имат дълбоко въздействие върху нашето духовно, а и физическо съществуване. Крайната цел ще бъде да стигнем от наука до „емоция”. Лекцията може да бъде полезна за учители, писатели, драматурзи, хора, които искат да популяризират науката и за всеки,който иска един по-любопитен подход към разказа за науката. |
|
|
|
Лекция 4: „Storywalker – ново театрално изживяване” Дом на хумора и сатирата - Габрово
„Storywalker” е ново мобилно културно изживяване, съдържащо геолокализирани аудио художествени истории. „Storywalker” е една нова концепция, нов формат, в който творческите граници между артистичните дисциплини се размиват и разширяват. Историите, разказани от гражданите, биват използвани като отправна точка за креативният процес на разказването на истории. Този процес предлага нов начин за създаване , използващ различни медии и езици. Той е основан на хипотезата, че добрите истории се съдържат в нещата и хората, с които се срещаме в ежедневието си, публичните пространства, площадите, баровете и сборните пунктове са сцените на новото културно преживяване. |
|
Лекция 5: „Еманципация и установяване на българския съвременен танц” Боженци - Старото училище
Територия на безграничното ескпериментиране – тази фраза често бива използвана като лозунг на съвременната танцова сцена. И все пак има толкова много напрежение в рамките на света на съвременния танц, което често избухва при сблъсъка на възможните отговри на фундаментални въпроси като: какво е съвременен танц? Кой може и кой не може да го танцува? Кой може и кой не може да бъде негов хореограф? А междувременно в сложните процеси на непрестанни преговори и/или войни се появяват крехките и противоречиви концепции, чрез които ще се опитаме да се ориентираме в картината. В България, както в повечето страни, процесите на еманципация на отделна сфера(с проблематични граници и дефиниции) наречена „съвременен танц” е пряко свързана с контрапроцесите на изграждането на инфраструктура, институции и неизбежно – на „мейнстрийма”. Лекцията ще се опита да хвърли светлина върху тези процеси на българската танцова сцена от последните десетилетия. |
|
Уъркшоп 1: Основни инструменти на драматурга (Sarah Grochala), Bozhentsi
Как да напишеш пиеса, която въвлича публиката и ги завежда на пътуване, което никога няма да забравят? Този уъркшоп ще изследва структурите на историите и ще предложи практически техники за изграждане на въвличащи и въодушевяващи драматични истории. В днешното постмодерно/постдраматично време, историята – като паметникът Бузлуджа например – бива често виждана като отживяла реликва на отминалото време. Останка от времето, в което си представяме,че идеологиите и идентичностите са били по-ясни и светът е изглеждал като едно по-стабилно и разбираемо място. Този уършкоп ще се опита да докаже, че структурите на историята днес са по-релевантни и нужни от всякога. Ще покрие основите на историята, включително и драматичното действие, структурата на сцените, на сюжета, развитието на персонажите, драматичните светове и интегрирането на тема. Също така ще вникнем в начините, по които традиционните структури на историята биват пресъздавани и преосмисляни в нашия дигитализиран и глобализиран свят на хиперсвързаност, всякакви гледни точки и фрагментирани разкази. |
|
Уъркшоп 2: Физически подход към писането (Katharina Maschenka Horn), Bozhentsi
В този уъркшоп Катарина и участниците в него ще разгледат физическия подход към писането като начин да включим не само ума, ами и тялото в процеса на писането. Уъркшопът ще работи в същата насока както и другите уъркшопи от тазгодишната лятна академия, опитвайки се да предостави на участниците в него различни физически техники, включително и различни подгравящи упражнения с цел да подготвят тялото си преди писане, да насочат вниманието си към дихателната система, за да ангажират тялото, както и да го поставят в различни състояния по време на процеса на писане, за да създадат едно различно писателско преживяване. Катарина ще работи с участниците на групи, както и индивидуално, в зависимост от техните нужди и интереси. |
|
|
|
Уъркшоп 3: Бузлуджа не е точно бита карта - видеокартички от бъдещето” Елица Георгиева, Боженци
Този видео уъркшоп ще има за своя начална точка напускането на реалността, което ще ни доведе до нещо непознато и даже абсурдно. В началото ще разгледаме заснет видеоматериал, който наподобява докуметален филм, фикция и изпълнения, които могат да бъдат вдъхновяващи източници за откриването на перспективи за един аудиовизуален разказ. Впоследствие ще проследим една камера, разхождаща се из кварталите на Боженци и специално около паметника Бузлуджа. Този огромен паметник, построен в традицията на Оскар Немейер, наподобява летяща чиния или, ако си в Америка, хамбургер. С огромната си си заседателна зала, заобиколена от кръгъл балкон, в момента той е изоставен паметник на Комунистическата партия. Качвайки се на борда на тази летяща чиния, ще се върнем назад във времето към комунистическата епоха. Ще покажем странни пощенски картички и ще създадем епистоларни текстове, които всеки участник ще може да изпрати на приятел или на някое извънземно. След това ще посетим тези места отново с камера в ръце, за да заснемем наш собствен видеоматериал. Какъв ли може да бъде разказът, който да съответства на тези абстрактни картини, на този абсурден пейзаж? Текстът в последствие може да се окаже двигателят на заснетите видеоматериали и/или да се превърне в поезия, съставена изцяло от картина и звук. Друга възможност е да изразим впечатленията си в диалогична форма, като по-късно добавим глас. В последствие ще направим колективно обсъждане, изследвайки различните перспективи.Как да създадем визуален разказ, който съчетава текст и картини?Как да внесем хумор в такива места, които на пръв поглед изглеждат тъжни и мрачни? Създаването на тези видео пощенски картички е начин да погледнем отново на миналото като на колективна памет, но без задължението да се придържаме към реалността или към „сериозното”. Какво можем да намерим като отражение на вехтото ни минало? Какво можем да направим с тези изоставени места, напуснати от духовете на миналото? Концерт (част от закриващия фестивал, 9.8.2017), Боженци:
Туи Мамаки: идва от Нова Зеландия и се влюбва в България и българската народна музика. Музиката ѝ е интересна смесица на влияния от цял свят. Тук можете да чуете нейни изпълнения. Котарашки и The Rain Dogs: Котарашки(Никола Груев) е музикант и композитор, който смесва автентични записи от родната България с електронна музика, хип хоп, джаз и много други музикални стилове. Стила си той определя като „балкански психеделичен”, но критиците го определят като феномен в балканската бийт вълна, заради оригиналния му подход към създаването на музика. През ноември 2009г. немксият лейбъл Asphalt Tango Records издава дебютния албум на Котарашки „Опа хей”. Няколко месеца по-късно той основава бандата Kottarashky & The Rain Dogs. През 2012г издават заедно втория му албум „Демони” със същия лейбъл. На концерта на Kottarashky & The Rain Dogs ще присъства специален гост-изненада. Слушайте. 
|